Нима се свърши?!
Не мога да повярвам! Май…
Нима си тръгна?!
Не искам да повярвам! Май…
Нима не искам?!
Не, в грешка съм изглежда! Май…
Нима не бягах?!
Спънах се и паднах! Май…
Зад четири стени заклещен
Пак помощ ще потърсиш. Май…
Зад четири стени ще бъдеш сам.
Ще дириш моята ръка тогава. Май…
Зад четири стени ти пак ще си загубен.
Ще молиш пак за мен тогава. Май…
Разбиране ще искаш в ефирната си клетка.
Разбиране от мен ще искаш. Май…
За бягство ще мечтаеш от затвора на ума.
За съучастник мен ще викаш. Май…
Ще бягаш вечно в кръг.
Ще бягаш вечно. Май…
Пак ще ме викаш.
Ще е късно. Май…
Безсънни нощи ще те мъчат.
Това ще те съсипва. Май…
И търсиш, искаш, плачеш…Няма смисъл.
Не стигат силите за всичко…Май…
И пак зад четири стени самотата ти крещи,
А за теб душата Maй мълчи…
Загубих те. Изгуби се.
Студена съм. Изгарям…Май…
Накрая пак ще плачеш, знай…
Аз пак ще те подкрепям. Май…
“Май сънувах…Не мога да си спомня.
Сънувах ли?…Май бях навън…
Наяве беше!
Не…май беше сън…”
[на С.]
15.10.09г.
here lives Erin 