Потърси ме.
За да горя или да гасна?
Разбрах… Разбрах? Разбрах. Разбрах!
(п)Обърках се.
Чакай – отивам да порасна.
Памучни рози този път набрах.
Изтърках се.
Във чужда къща и безгласна,
най-после май се наиграх.
29.09.16
Потърси ме.
За да горя или да гасна?
Разбрах… Разбрах? Разбрах. Разбрах!
(п)Обърках се.
Чакай – отивам да порасна.
Памучни рози този път набрах.
Изтърках се.
Във чужда къща и безгласна,
най-после май се наиграх.
29.09.16
Тръгвай, стъмва се!
Пътеката е жива и не чака.
Тръгвай, стъмва се…
Върви със нея, по-напряко.
Тръгвай, стъмва се
таванът. Слиза близо, тръгвай!
Тръгвай, незабравен…
Неостанали,
неоставени,
несъбирани,
(с)поделени
под тавана стъмнил се.
Тръгвай, пускам, съмва се.
На никого недей звъни,
не казвай никому, че съм дошла;
и като цвете тайно постави
ме в ваза… в ъгъла… сама.
Не ми се радвай, не тъжи,
доливай само капка-две вода.
Ще цветя мирно, без бодли,
спокойна близо, но едва…
23/06/2016
А днес избрах да съм Вселена,
вселена в истини от прах.
И днес израждам се, простена,
от мен за мен и пак без тях.
Трески, във мисълта узрели,
изгонени с любезен тон,
мълчат си сочно прегладнели,
но все трески и все не клон.
Не чакам, в себе си вселена.
Не – чакам все за цветен звук,
а звуците били платени…
Ще плащам с вяра пак напук.
21.04.2016
Има хоризонт на хоризонта –
буди се невидим и плашлив.
Уличка в галактика,
парчета,
изсветлели в миг от дъх.
Сгушено в бурканче златни капки,
перде небе закрива днешен ден.
Имат и сърце листата –
за стъпките в изгубено лице.
Тръпки във дъждовна длан –
димно-кадифено-светла.
Прегладнял за пролет,
тънки пръсти
скръства изгрев с хоризонт.
20/04/2016
Майната ти!
Майната ви!
Благодаря – мерси!
И никой не спа тази нощ.
Топли, топли лъжите се заизливаха по стените, по тавана – лепкави и мазни.
И, да, жалко, че наистина мечтите са, за да не се сбъдват. А очакванията са за тъпаци.
ААААААААААААА!
Колко жалко, че падналите кули са абстрактни – иначе бих могла да видя колко много сълзи има по руините…до ослепяване. Очаквания…
Кармата, разчепената еротична фея, дава ли, дава…подаръци за напреднали загубеняци – наивни и с очаквания.
Грозно е всичко, а Оптимистът е в болнични – на анти-депресанти.
Да повторим:
ААААААААААААА!
Цензурата ме изнасилва и не викам както искам. Няма смисъл да се свалям, когато високото ме ужасява. Търпи, никаквице! Понеже вярваше в приказки и в чудеса. Не летиш, а просто падаш дълго! А после се целувай сред руините на големите надежди. Себе си. И се къпи в невидимите сълзи, полепващи солено по мечтите…грозно.
19/03/2016
Ш-ш-ш-т! Започнах да говоря, а тишината ме притискаше да се преглъщам сухо.
Ш-ш-ш-т! Думите понякога избират се сами. Безотговорни думи. Без-óтговорни думи…
Ш-ш-ш-т! В чакалнята е празно. Гълъбът заплака. Трохата се изнесе при новия любовник.
Ш-ш–ш-т, бе, казах!
Влаковете спяха все по чужди гари…
Ш-ш-ш-т…ш-ш-… започнах с тишината…но думите понякога избират си сами.
Непознати. Познавам всяка тишина и всяка сричка, познавам всеки шепот, всеки гняв. Страха ти, слабостта ти..всяка сила и победа, всяка мисъл и тревога, всяка надежда и игра… Познавам те близък, макар и от вчера…без очаквания, със течни мечти. И смеха…всеки смях познавам…далечен.
Аз познавам душата ти…пък нека бъдем непознати.
06/03/16
“Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така ? Защо всичко е илюзия – животът, смъртта, желанието да бъдем обичани…”