Не съжалявам,
че вървяхме
все подгизнали
в дъжда.
Деца.
Не съжалявам,
че пораснахме.
Не съжалявам,
че понякога
се будя
заблудена.
Трептя.
Не съжалявам,
че насън те има.
Не съжалявам,
че забравям.
Не сме деца.
Съжалявам,
че един за друг
не бяхме онова,
което се надявахме.
Ах, снежна димна вечер.
Единствено остана
ръждясалият привкус
на неоздравели рани.
Нарочно все си пречим.
Вървим бездушно голи,
облечени без думи,
един за друг се молим.
Мълча в застоя вечен.
Към горест пристрастени,
отричащи зависимост,
треперим заразени.
Въглѝш ме, бавно втренчен…
И
Горестта
гори.
Гордо
гледаме.
Градим
градини.
Галим
глождещи
гърла.
Гълтаме.
Гасим.
Гълтаме.
Гадим…гади ми се.
Гълтаме.
Голи.
Гасим.
Господи,
голи
горим!
Господи…
гърди,
гърчещи,
гъгнещи,
глухи,
гангренясали…
горим…
Господи,
галим
гаснещи
гърди…
горките.
Ох, снежна димна вечер.
Издишам изтощена.
Не исках продължително
Да бъдем замъглени.
Оф, все защо си пречим?
И като нас,
Несвършващи,
Редовете се редят,
Раз…
Потърси ме.
За да горя или да гасна?
Разбрах… Разбрах? Разбрах. Разбрах!
(п)Обърках се.
Чакай – отивам да порасна.
Памучни рози този път набрах.
Изтърках се.
Във чужда къща и безгласна,
най-после май се наиграх.
29.09.16
Тръгвай, стъмва се!
Пътеката е жива и не чака.
Тръгвай, стъмва се…
Върви със нея, по-напряко.
Тръгвай, стъмва се
таванът. Слиза близо, тръгвай!
Тръгвай, незабравен…
Неостанали,
неоставени,
несъбирани,
(с)поделени
под тавана стъмнил се.
Тръгвай, пускам, съмва се.
На никого недей звъни,
не казвай никому, че съм дошла;
и като цвете тайно постави
ме в ваза… в ъгъла… сама.
Не ми се радвай, не тъжи,
доливай само капка-две вода.
Ще цветя мирно, без бодли,
спокойна близо, но едва…
23/06/2016
А днес избрах да съм Вселена,
вселена в истини от прах.
И днес израждам се, простена,
от мен за мен и пак без тях.
Трески, във мисълта узрели,
изгонени с любезен тон,
мълчат си сочно прегладнели,
но все трески и все не клон.
Не чакам, в себе си вселена.
Не – чакам все за цветен звук,
а звуците били платени…
Ще плащам с вяра пак напук.
21.04.2016
Има хоризонт на хоризонта –
буди се невидим и плашлив.
Уличка в галактика,
парчета,
изсветлели в миг от дъх.
Сгушено в бурканче златни капки,
перде небе закрива днешен ден.
Имат и сърце листата –
за стъпките в изгубено лице.
Тръпки във дъждовна длан –
димно-кадифено-светла.
Прегладнял за пролет,
тънки пръсти
скръства изгрев с хоризонт.
20/04/2016
Майната ти!
Майната ви!
Благодаря – мерси!
И никой не спа тази нощ.
Топли, топли лъжите се заизливаха по стените, по тавана – лепкави и мазни.
И, да, жалко, че наистина мечтите са, за да не се сбъдват. А очакванията са за тъпаци.
ААААААААААААА!
Колко жалко, че падналите кули са абстрактни – иначе бих могла да видя колко много сълзи има по руините…до ослепяване. Очаквания…
Кармата, разчепената еротична фея, дава ли, дава…подаръци за напреднали загубеняци – наивни и с очаквания.
Грозно е всичко, а Оптимистът е в болнични – на анти-депресанти.
Да повторим:
ААААААААААААА!
Цензурата ме изнасилва и не викам както искам. Няма смисъл да се свалям, когато високото ме ужасява. Търпи, никаквице! Понеже вярваше в приказки и в чудеса. Не летиш, а просто падаш дълго! А после се целувай сред руините на големите надежди. Себе си. И се къпи в невидимите сълзи, полепващи солено по мечтите…грозно.
19/03/2016
Ш-ш-ш-т! Започнах да говоря, а тишината ме притискаше да се преглъщам сухо.
Ш-ш-ш-т! Думите понякога избират се сами. Безотговорни думи. Без-óтговорни думи…
Ш-ш-ш-т! В чакалнята е празно. Гълъбът заплака. Трохата се изнесе при новия любовник.
Ш-ш–ш-т, бе, казах!
Влаковете спяха все по чужди гари…
Ш-ш-ш-т…ш-ш-… започнах с тишината…но думите понякога избират си сами.
here lives Erin 