Топли, топли лъжите се заизливаха по стените, по тавана – лепкави и мазни.
И, да, жалко, че наистина мечтите са, за да не се сбъдват. А очакванията са за тъпаци.
ААААААААААААА!
Колко жалко, че падналите кули са абстрактни – иначе бих могла да видя колко много сълзи има по руините…до ослепяване. Очаквания…
Кармата, разчепената еротична фея, дава ли, дава…подаръци за напреднали загубеняци – наивни и с очаквания.
Грозно е всичко, а Оптимистът е в болнични – на анти-депресанти.
Да повторим:
ААААААААААААА!
Цензурата ме изнасилва и не викам както искам. Няма смисъл да се свалям, когато високото ме ужасява. Търпи, никаквице! Понеже вярваше в приказки и в чудеса. Не летиш, а просто падаш дълго! А после се целувай сред руините на големите надежди. Себе си. И се къпи в невидимите сълзи, полепващи солено по мечтите…грозно.
19/03/2016
Like this:
Like Loading...