Слънцето на ясната “July morning” ме събужда. Толкова “Hot summer”, че не можеш да дишаш…Поглеждам “Around the world” и мога да кажа само: “Sunny!”. После в стаята нахлува “Mamma mia” и нарежда кротко: “Дощеро”, това е днес на ред:
-“Cleaning out your closet”
– изхвърляне на “Garbiage” и etc.
Забавно е да усещаш, че си “Going under”, а още да не си си изпил “Good morning, Sunshine” кафето…Готино…
Получавам “SMS” и пак се качвам на глупавото “Lemon tree”…Май скоро ще стана не “Crazy”, ами “Killah”…Ще се наложи да карате “Without me”.
Как се обяснява на “The one”, че ти действа “Toxic”?!…Пич, всеки ден се питам “Ще избягам ли от теб?”, минавам през “Колко ми липсваш” и пак акoстирам на “Рискувам да те имам”…”Sad but true”…
Всеки ден се питам кой ме би по тиквата, че да смятам всеки контакт с теб за “Another day in Paradise”?! И само си мърморя “Don’t cry”,…а всъщност се оказва, че за пореден път картинката е “Oops! I did it again!”…
А уж си дадох “Клетва”, че с теб оставаме на стадий “Never again”… И пак се оказвам “Tangled up in you”, колкото и “Speed” да се опитвам да поддържам и да си набивам в кратуната: “Просто “Shut up and drive” , няма никакъв ефект…Защо винаги трябва да е толкова “Complicated”?!
Ставам, лягам, тичам “To the moon and back”. “Desert rose”, глас в пустиня…
Сякаш съм попаднала в “Thriller”… И все пак “Can’t help falling in love”…
Тъжно е, но “When you’re gone” “Губя контрол”!!!
Вървя и мисля, мисля и вървя…Месеците минават, а аз вървя и неусетно вече “Август е септември”…
Студеният “November rain” ме догонва и подгизвам в собствените си сълзи…Май се превръщам в “Paranoid”.
Лежа и гледам празно в тавана. Като че ли се спуска все по-ниско, притиска ме, “Can’t breath”, потъвам…
“Bring me to life”! Отиваш си от мен…Превърнах се в “Nemo”… Искам да кажа толкова много, но отварям уста и не излиза звук…Толкова съм “Numb”, че вече се отчайвам…
Тогава ти се появяваш в моя “Funhouse” и ме задушаваш с жестокият си “Ignorance”…Убиваш ме!
Отново лягам и се опитвам… “Close my eyes forever”…дано не потъна в кошмари…
Гониш ме.
Бягам.
Глупава ли съм?
Доверчива?
Наивна?
Влюбена?
“Don’t speak”! Думите ти ме режат като нож и с всяка следваща отнемаш по още едно “Peas of my heart”, по парченце от полиперсоналната ми същност…
“Duality”- А, т’ва съм аз! Нали все гледам да са чифт…Все пак това е “Mein teil”…
И кой каза, че “Big girls don’t cry”?! WTF?! Он че ми каже той на мене…
И все пак да не забравяме, че “In the end” “Nothing else matters”…Пак ще погледна в огледалото и ще открия само онази “Lolita”, която се крие в прашния дрешник…
Нима всеки не е “On an island” по свой собствен начин?! И всеки не е молил за “Мercy” поне веднъж в живота си?!
“I want to spend my lifetime loving you”. Толкова ли е лошо това? “I want to know what love is”. Само се моля “Love me”, защото иначе пак се превръщам в “Another brick in the wall” и всичко наоколо е “Bodies”…
Да го вземат мътните, “It’s my life” и ще се боря за него…
Била съм “Fallen” вече колко пъти…Поне веднъж в жалкото си съществуване искам да разбера “Have you ever really loved a woman?”!
Не си мислете глупости, не се опитвам да се правя на “Герой”, но просто този “Sexy motherfucker” ми действа на психиката…И колкото и да се опитавам да го отрека “I love the way you lie”!
Падам…
Ставам…
Лягам…
Тичам…
“It’s been a while” откакто беше с мен, но к’во да правим…Ще ми държиш влага “Till the day I die”…
“Ces’t la vie”…
14.10.09г.(последна редакция ‘10г.)
here lives Erin 