Паралел 181

Когато се чувстваш стихийно надвит,

Ела в паралел едно-осем-едно.

Позната тя тихо над тебе ще бди,

Отвъд битие, сетива и месо.

Когато се срутваш в ъгъл насипен

И пътят мъглив ти се губи в ума,

В скута ѝ къщен ридай ненаситно,

В паралела сте скрити, пази те тя.

Когато си гневен, на прага на хюбрис,

Слез безтелесен в краката ѝ боси.

За теб необятна в паралела на струи

Ще тече в любовта си, тя, късокоса.